Александър Фол.
Историк-траколог, доктор на историческите науки, професор е от 1975 г., вкл.
по антична и българска култура в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
(1991) и по стара история и тракология в Нов български университет (1999).
Професор Фол е основател през 1972 г. и пръв директор на Института по
тракология при БАН (по-късно Институт по тракология "Проф. Александър Фол",
днес - част от Института за балканистика с Център по тракология) на
Българската академия на науката. Член-кореспондент на Германския
археологически институт и член на академията "Лайбниц" в Берлин. Лектор в
университети във Великобритания, САЩ, Русия, Германия, Япония, Гърция, Швеция,
Италия, Унгария и Франция.
Проф. Александър Фол е автор на повече от 370 научни монографии, студии,
статии и доклади. Публикувал е 13 труда върху тракийската политическа и
социална история, религия и култура, между които "Демографска и социална
структура на древна Тракия", "Тракийският орфизъм", "Слово и дела в древна
Тракия", "Химните на Орфей".
Бил е първи заместник-министър на културата (1974 - 1979), министър на
народната просвета (1979 - 1986) и министър на културата, образованието и
науката (1989).
Носител е на орден "Стара планина" (2003) и на най-високото отличие на СУ -
медала "Св. Кирил" със синя лента (2000). Кавалер е на френския Орден за
изкуства и науки (1998). Основал е Националната гимназия за древни езици и
култури в София, Българския изследователски институт във Виена, Центъра по
подводна археология в Созопол и Националния исторически музей.
Дионис Загрей е първородният син на Великата богиня-майка (Гея) и Слънцето
(небето). Те са персонифицирани от Зевс (соларното начало) и Персефона
(земното). Зевс приема облика на змия и така опложда Персефона. Роденият от
тази хиерогамия (свещен брак) Дионис Загрей е избран за наследник на баща си -
Гръмовержеца. Хера, законната съпруга на Зевс, разбира това и решава да
унищожи Загрей. За да го предпази от ревността и гибелния гняв на жена си,
Зевс предава сина си на грижите на Аполон, който го укрива в горите на Парнас.
Хера попада по следите на Загрей и насъсква срещу него титаните. Седемте
титани, Океан, Кронос, Койос, Криос, Япетос, Хиперион и Форкюс, започват бясна
гонитба със Загрей, който мени облика си в опити да се спаси. Докато е в
образа на бик, Загрей бива разкъсан на седем части от титаните, които започват
да ядат от тялото му. Атина Палада успява да спаси сърцето му, а Аполон - да
събере наново седемте му части и да ги зарови при триножника в Делфи. Зевс
нарежда на Деметра, богинята на плодородието, да съедини частите на Загрей,
вследствие на което той оживява отново.
"Оживяването" на Загрей символизира, от една страна, кръговрата на живота и
земното плодородие, а от друга - безсмъртието на душата, така типично за
религията на траките. Вярата в безсмъртието кара траките да строят
нехарактерни за елините от континентална Гърция владетелски храмове-гробници.
Според тракийския орфизъм след смъртта си владетелят се превръща в бог или
полубог, какъвто е божественият принц Орфей / Загрей. Гробниците са мястото,
където се извършват поклоненията на този бог. Но тъй като тракийският орфизъм
е тайно религиозно учение, практикувано само в кръга на просветените, не са
запазени конкретни данни и подробности относно ритуалите във владетелските
гробници.
Владетелските храмове-гробници, където траките се покланят на своя бог, сина
на Великата богиня-майка (Орфей / Загрей), днес можем да видим най-много на
брой в Долината на тракийските владетели. По-важните такива са Казанлъшката,
Сашова могила, Голяма Косматка, Голяма Арсеналка, Оструша и др.
В наши дни съществува отзвук от поклоннически ритуал, посветен на божествения
принц на траките Дионис Загрей. Става дума за кукерските игри, и особено за
ежегодната ритуална играта на кукера без маска сред рупците в Странджа, където
се претворява мита за раждането, разкъсването и възкресението на Загрей. Както
акцентира големият български учен Александър Фол, тракийският бог Дионис
Загрей трябва да се познава, тъй като в него е съсредоточена цялата
идеологическа мощ на тракийската религия.
