Срам

"Срам" е третият роман на Салман Рушди, публикуван през 1983 г. след най- възхвалявания му роман "Среднощни деца" и тъй спорните "Сатанински строфи", заради които аятоласите в Иран го осъждат на смърт. На повърхността романът разказва за Пакистан и за хората, които са го управлявали, за живота на Зулфикар Али Буто и генерал Мохамед Зия-ул-Хак, за отношенията помежду им. Но всъщност става дума за насилието, породено от срама, което е същината на съвременната история, за наследството и наследствеността, за истинското и истинното и, разбира се, за срама и безсрамието, за тяхното въздействие върху главния герой Омар. "Рушди ни показва с каква фантазия трябва да се пише за историята, ако искаме да вникнем в нея и да я спасим". - казва за романа големият английски писател Малкълм Брадбъри. За да се насладите на "Срам", не разглеждайте произведението като роман, а като една от онези неподлежащи на класификация творби, каквито толкова умееха да създават някои писатели преди два века - спомнете си "Пътешествията на Гъливер" на Суифт или "Кандида" на Волтер. Салман Рушди е днешният член на тяхната компания. Стилът му е източник на радост, ярък поток от думи, които издигат в облаците. "Ню Йорк Таймс Бук Ревю" Книгата се издава с подкрепата на програма "Култура" на Европейския съюз. Ouvrage traduit avec le soutien du Programme Culture de l'Union europеénne. Салман Рушди (р. 1947 г. в Бомбай) е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята - света на Изтока и света на Запада - минава като основна нишка през произведенията му. Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман "Среднощни деца" (1981), за който е удостоен с наградата "Ман Букър" през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман "Сатанински строфи" предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда. Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред основните му произведения, освен споменатите вече, са "Срам" (1983), "Последната въздишка на мавъра" (1995), "Земята под нейните нозе" (1999), "Ярост" (2001), "Шалимар клоунът" (2005), "Чародейката от Флоренция" (2008).