Предговор
Историческият процес на познавателно и социално институциона-лизиране на социологията, преодолял много и най-разнообразни трудности, има неоспорими
вече положителни резултати. Преди всичко социологията като наука си извоюва правото на съществуване в ансамбъла на съвременните науки и по-широката
обществена заинтересованост от усвояване на социологически знания за разбиране на обществения живот и влияние върху общественото развитие е факт. Но,
видяна по-отблизо, ситуацията на съвременната социология е много по-драматична в сравнение с предходните етапи. Между причините на тази остро развиваща
се драма е естествена усилващата се безпощадност на критическата са-морефлексия на всяка една развиваща се и неприемаща стагнация наука. В найпроницателните си изяви съвременната социология се насочва по непоколебим начин към своите собствени фундаментални принципи (вече изяснени), поставя на
преразглеждане приемани за очевидни по-рано истини. Това означава откриване на времето като структура на социологическото мислене. Има явни признаци на
превръщане историята на социологията в първостепенен проблем, без чието изясняване съвременната социология може да се окаже в безпътица. Такъв признак е
небивалият и растящ интерес към социологическата класика.
Историята на една наука се пише заради нейното настояще и бъдеще. Изобщо, историята се изучава заради настоящето и бъдещето. Усвоявайки миналото и,
следователно, освобождавайки се от него, можем да бъдем в най-висока степен модерни. Как е възможно това усвояване и освобождаване? Как е възможно
съвременната социология да усвои историята на социологията, да се освободи и стане наистина модерна, в колкото е възможно по-висока степен модерна наука?
Но какво означава "съвременна социология", и каква е тази привилегирована точка, от която искаме да разглеждаме историята на социологията? Явно или неявно
приемана за привилегирована, гледната точка е такава, защото от нея се откриват едни или други перспективи и хоризонти, а други остават встрани или изобщо
вън от полезрението. Не е възможно да се обхване напълно обширното царство на историята на социологията, тъй както е невъзможно да се изчерпи докрай
светът на един велик мислител и както е невъзможно да се опише без остатък жизненият свят на един най-обикновен човек. Социологията ще се занимава вечно
със своята история, освен в онези моменти, когато всуе си въобразява, че може по друг начин да бъде модерна. Едно съчинение по история на социологията не
може да бъде в действителност нещо повече от въведение — добро, много добро, несполучливо и т.н. Друг е въпросът, че нас ни примамват големите простори и
човешкият дух е жаден да знае колкото е възможно повече.
Първите въпроси, които бе невъзможно да не се поставят тук, подсказват необходимостта от предварително изясняване в систематична форма на някои основни
понятия, принципи, цели и задачи на изследването — накратко, предварително изясняване на нашето общо понятие за история на социологията. Заглавието на
първия раздел е ПРИНЦИПИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА РЕКОНСТРУКЦИЯТА. В този раздел се поставя ключов проблем за всеки опит да се реконструира познавателно
историята на социологията. Кое е историческото начало на социологията? Конвенционалните решения са крайно неудовлетво-рителни, твърде повърхностни в
много случаи, или пък направо фалшиви. Нещо друго, проблемът не може да се разреши по спекулативен начин, тъй като задачата не е просто формалнологическа. Ние не можем да не се обърнем към реалния исторически процес на формирането на социологията като наука и тогава неизбежно стигаме до
разбирането, че фактически историческото начало на социологията е само по себе си извънредно дълъг и сложен процес. Разделът: СВЕТОВЕТЕ НА
"ПРОТОСОЦИОЛОГИЯТА" ИЛИ ПРЕОТКРИВАНЕ НА ИСТОРИЧЕСКОТО НАЧАЛО има за задача да насочи вниманието към огромното богатство от социологически идеи,
които са повече или по-малко, по един или друг начин синкретично съдържащи се или развити в общата история на идеите. Историците на социологията
лекомислено изоставят тези идеи на историците на философията. Но за това ще стане по-подробно дума там, където му е мястото.
