"Христос отново разпнат" е определяна като "най-ясната" книга на Казандзакис,
защото
това е творбата, която отразява най-категорично позициите на автора и заради
която дори е
обвинен в комунистическа пропаганда. Романът проследява историята на малко
гръцко село,
намиращо се под владението на Османската империя. Година преди да отбележат
поредния
Великден, жителите на Ликовриси решават да възродят стар обичай - да разиграят
пиеса, която
да пресъздаде събитията от Страстната седмица. Малко след като ролите са
раздадени, група
бежанци, бягащи от развалините на разграбените си домове, пристига с молба за
закрила. И
внезапно драмата на Страстта се превръща в реалност.
В романа ярко проличава колизията между два противоположни, взаимноотхвърлящи
се свята,
които, макар и парадоксално, са свързани в неразривна цялост. Единият е
безчестният и
несправедлив свят, в който "най-добрите гладуват и биват онеправдани, най-
лошите ядат и
пият, и управляват, без вяра, без срам, без любов". В този свят господстват
благоразумието
и конформистката философия, а всяко отклонение от конвенционалното мислене се
наказва от
Множеството и подлежи на санкция от изкуствено наложените авторитети.
Другият свят е светът на неподредеността, лудостта, несигурността, страховете,
съмненията, вината; свят, в който духовното оцеляване надделява над
физиологическото.
Там няма предварително очертани граници и правила - всеки сам трябва да открие
пътя към
спасяването на човешкото, а правилният път винаги се оказва стръмният.
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен
Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис,
фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните
критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест
месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец.
Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в
своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава
Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и
италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в
родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 - 1902). През есента на
1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири
години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право.
Същата година излиза и първата му книга "Змия и лилия".
През октомври 1907г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава
юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния
"Колеж дъо Франс" в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и
задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 - 1930 пише пиеси и
стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г.
става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка
през 1927 г.
Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си
Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с ленинска награда за
мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от
болшевишките идеи. Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а
през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като
министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 -1948 работи за
ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург,
Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата "Св.Мина" в
Ираклион.
