Декамерон

Автор: Джовани Бокачо
Година: 1970
Град: София
Издателство: Народна култура
Език: Български
Поредица: Световна класика
Художник: Иван Кьосев
Страници: 872
Корици: твърди
Състояние: Добро (Захабена обложка.)
Категории: Класика
Наличност: Продаден (Разгледай налични екземпляри от други издания)
Книжарница: Musalabooks

Описание

На широката публика Джовани Бокачо е известен с една-единствена книга, която преживя вековете. Тия сто новели, разказани за десет дни, са отдавна достояние на цялото човечество и книгата може вече спокойно да стои на рафтовете в библиотеките ни. А някога това произведение, паднало като "гръм от ясно небе", е предизвикало "революция" с дръзкото си съдържание и необичайната трактовка на темите. Бокачо безпощадно подлага на удари всичко "свято" на тая епоха, рисувайки бита и нравите с карикатурна веселост и непочтителен смях. Толкова години са изминали от появата на книгата, а човечеството не е забравило веселите и карнавални страници, написани от Джовани Бокачо. Дните, прекарани сред малкото очарователно общество на млади дами и сеньори с техните остроумни разкази и беседи, остават спомен за цял живот... * * * ...Може би някои ще кажат, че съчинявайки тези новели, аз съм си позволил твърде голяма свобода, като например карам понякога дамите да разказват и доста често да слушат приказки, които честните жени не би трябвало нито да разправят, нито да слушат. Аз ще отрека това, защото не съществува неприличен разказ, който, стига да е предаден с подходящи слова, да не приляга на когото и да било; струва ми се, че в това отношение съм постъпил както трябва. Но понеже нямам намерение да споря с вас, нали лесно ще ме оборите, нека предположим, че нещата стоят точно така; аз твърдя, че ако трябва да отговоря защо съм постъпил по този начин, мога начаса да ви посоча много причини. Въпреки това аз признавам, че нещата на тоя свят не са трайни, а са в непрекъснато движение; същото навярно се е случило и с моя език, за който неотдавна една моя съседка заяви (аз не вярвам на собствената си преценка, която избягвам да прилагам за всичко, що ме засяга), че бил най-хубавият и най-сладък език на тоя свят; вярно е, че когато това се случи, оставаха да бъдат написани още малко от гореспоменатите новели. Но толкоз в отговор на тия, дето се отнасят с такова пристрастие. А сега, оставяйки всяка една да говори и да вярва каквото тя си иска, време е да сложим край на словата и да благодарим най-смирено на Тогова, който ми помогна да стигна до желания край след толкова много труд. А вие, мили дами, останете си в мир с неговата милост и ако се случи това, което сте прочели, да е донесло полза на някоя от вас, спомнете си за мен. Тук завършва десетият и последен ден на книгата, наречена "Декамерон"...