Да убиеш присмехулник

В “Да убиеш присмехулник” главни герои са две момчета – Джем и Дил, и сестрата на първия – Скаут. Тя е главният разказвач, едва на 9 е, но е равна във всичко на момчетата и най-непоносимата мисъл на света за нея е, че трябва да облече рокля и да стане дама. В хубавия свят на градчето Мейкомб, Алабама те живеят с баща си Атикус и икономката си – чернокожата Калпурния. Разказът се развива през техните очи, в които всичко има различен, детски оттенък, а най- интересното нещо на света е тайнствения Бу Редли, който никога, ама никога не напуска къщата си. Опознаването на южняшката расова омраза идва по най-тежкия начин. Баща им Атикус, по професия адвокат, е назначен да защитава млад сакат негър, обвинен в изнасилване. Семейството, което го обвинява, е най-бедното в града, презирано от всички, но когато положението е бели срещу черни, всичко е решено изначално. Атикус убедително доказва, че той е невинен, но присъдата е “виновен”. Децата изживяват тежко това решение, защото искрено вярват, че негърът не е извършил престъпление. Положението се усложнява, когато Юел – пияницата, обвинил младежа в изнасилване на дъщеря си, заплашва Атикус, че ще си отмъсти, задето той е защитавал чернокож. И наистина се опитва да го направи, а прицел на отмъщението му стават точно децата на адвоката. “Да убиеш присмехулник” е великолепна и неслучайно е една от най-знаковите модерни класики. Отначало тече като детски роман, но с развитието на сюжета децата попадат в ситуации, в които помагат на баща си да преодолее сблъсъка с южняшкия расизъм. Децата виждат и разбират много повече, отколкото възрастните си мислят. И от тези наблюдения пред очите ни се възправя картината на американския юг, който е способен да живее сам за себе си, загубил войната, но не и самочувствието си на избраници на Бога. Книгата и за миг не става тежка или морализаторскам, напротив – от първата до последната страница стилът е лек, приятен – и точно това прави внушенията по-силни. Защо се казва “Да убиеш присмехулник”? Защото това е един от съветите на Атикус към децата им – никога да не убиват тази птица, защото тя не вреди никому.