Черните батальони на Сталин

Автор: Любомир Дойчинов
Година: 2001
Град: София
Издателство: Еър Груп 2000
Език: Български
Страници: 91
Корици: меки
Състояние: Много добро (Леки забележки по кориците.)
Категории: Публицистика
Наличност: Продаден
Само това издание Всяко издание на книгата
Книжарница: Musalabooks

Описание

Предстои ни да навлезем в тема с ясното съзнание, че е много трудно тя да бъде разгледана многостранно, а още по-трудно - да бъде завършена. Така е, когато се докосваш до трагични моменти в съдбата на един народ и най-вече, когато това е великият руски народ. Но все някога трябва да се каже, че в Отечествената война (1941 - 1945 г.) не се срещат само Матросовци, Панфиловци и смели комисари. Има и заградителни отряди, и дисциплинарни батальони, и Руска освободителна армия, и Казашки корпус в редовете на Вермахта. Русия е водила безброй войни, но в една от тях освен във Великата отечествена не се срещат толкова хора, преминали на страната на противника и съзнателно воювали срещу собствената си страна. Съвсем не е така лесно да ги наречем до един предатели и врагове. Безспорно сред тях има и такива, но нещата в живота съвсем не са „черни и бели". Войната е толкова античовешко явление, че понякога смазва хората и рязко променя техните взаимоотношения и съдби. Така че този, който се наеме да съди, макар и задочно, хората, за които ще стане дума по-нататък, нека първо да си отговори на въпроса: „Как бих постъпил аз на тяхно място"? В нашето изложение твърде често ще използваме условно наклонение. Принудени сме да го правим, защото въпреки промените в Русия архивите там все още до голяма степен са затворени. А и историците твърде често „здраво стискат устни", когато стане въпрос за войната през 1941 - 1945 г. Не им се иска да отговорят защо например великата победа бе извоювана с цената на поне 10 руски войнишки трупа срещу 1 немски. И защо две войни - Първата и Втората световна, съотношението между броя на загиналите офицери в руската императорска армия е 14 пъти по-малък спрямо този на офицерите от Съветската армия.Та по продължителност двете войни са приблизително еднакви. Не доказва ли това колко „велики" са „плеядата славни съветски политици и пьлководци"? Дори за страна като Русия, където отделният човек никога не е представлявал особена ценност. Но изглежда все още не е дошъл моментът да се каже цялата истина за онези страшни години.